ВЪРВЕН

Речник на българския език

въ̀рвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • вървин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вър-вен
непълен член вър-ве-ния
пълен член вър-ве-ни-ят
ж. р. вър-ве-на
членувано вър-ве-на-та
ср. р. вър-ве-но
членувано вър-ве-но-то
мн. ч. вър-ве-ни
членувано вър-ве-ни-те