ВЪЗСЯДАНЕ

Речник на българския език

възсядане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • възсъдане
  • въсъдане
  • въсядане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ся-да-не
членувано въз-ся-да-не-то
мн.ч. въз-ся-да-ния
членувано въз-ся-да-ни-я-та