ВЪЗСТАР

Речник на българския език

въ̀зста̀р прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • въстар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-стар
непълен член въз-ста-рия
пълен член въз-ста-ри-ят
ж. р. въз-ста-ра
членувано въз-ста-ра-та
ср. р. въз-ста-ро
членувано въз-ста-ро-то
мн. ч. въз-ста-ри
членувано въз-ста-ри-те