ВЪЗМОРАВ

Речник на българския език

възморав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възмораф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-мо-рав
непълен член въз-мо-ра-вия
пълен член въз-мо-ра-ви-ят
ж. р. въз-мо-ра-ва
членувано въз-мо-ра-ва-та
ср. р. въз-мо-ра-во
членувано въз-мо-ра-во-то
мн. ч. въз-мо-ра-ви
членувано въз-мо-ра-ви-те