ВЪЗГЛАВЕ

Речник на българския език

възглаве съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-г-ла-ве
членувано въз-г-ла-ве-то
мн.ч. въз-г-ла-ве-та
членувано въз-г-ла-ве-та-та