ВЪВОНЯВАНЕ

Речник на българския език

въвоняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • въвонъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-во-ня-ва-не
членувано въ-во-ня-ва-не-то
мн.ч. въ-во-ня-ва-ния
членувано въ-во-ня-ва-ни-я-та