ВТИЧАНЕ

Речник на българския език

втичане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фтичане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вти-ча-не
членувано вти-ча-не-то
мн.ч. вти-ча-ния
членувано вти-ча-ни-я-та