ВРЪНКАНЕ

Речник на българския език

врънкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. врън-ка-не
членувано врън-ка-не-то
мн.ч. врън-ка-ния
членувано врън-ка-ни-я-та