ВРАТЛЕ

Речник на българския език

вратле съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. врат-ле
членувано врат-ле-то
мн.ч. врат-ле-та
членувано врат-ле-та-та