ВРАЗУМИТЕЛЕН

Речник на българския език

вразумѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вразумѝтелна, вразумѝтелно, мн. вразумѝтелни, прил. Остар. Който може да вразуми.
нареч. вразумѝтелно.
същ. вразумѝтелност, вразумителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • вразомителен
  • вразомителин
  • вразомитилен
  • вразомитилин
  • вразумителин
  • вразумитилен
  • вразумитилин
  • връзомителен
  • връзомителин
  • връзомитилен
  • връзомитилин
  • връзумителен
  • връзумителин
  • връзумитилен
  • връзумитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вра-зу-ми-те-лен
непълен член вра-зу-ми-тел-ния
пълен член вра-зу-ми-тел-ни-ят
ж. р. вра-зу-ми-тел-на
членувано вра-зу-ми-тел-на-та
ср. р. вра-зу-ми-тел-но
членувано вра-зу-ми-тел-но-то
мн. ч. вра-зу-ми-тел-ни
членувано вра-зу-ми-тел-ни-те