ВОЛЕ

Речник на българския език

волѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. волѐта, ср. Спец. Във футбола — удар по летяща топка, без футболистът да я спира на терена.
От воле.Разг. Отведнъж, изведнъж, без трудности.

Грешни изписвания (1)

  • вуле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-ле
членувано во-ле-то
мн.ч. во-ле-та
членувано во-ле-та-та