ВИОЛА

Речник на българския език

вио̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вио̀ли, ж. Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър.

Грешни изписвания (3)

  • веола
  • веолъ
  • виолъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-о-ла
членувано ви-о-ла-та
мн.ч. ви-о-ли
членувано ви-о-ли-те
звателна форма