ВИНТЯЖЕН

Речник на българския език

винтя̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вентяжен
  • вентяжин
  • винтяжин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вин-тя-жен
непълен член вин-тяж-ния
пълен член вин-тяж-ни-ят
ж. р. вин-тяж-на
членувано вин-тяж-на-та
ср. р. вин-тяж-но
членувано вин-тяж-но-то
мн. ч. вин-тяж-ни
членувано вин-тяж-ни-те