ВЕРТОЛЕТ

Речник на българския език

вертолѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вертолѐти, (два) вертолѐта, м. Летателна машина със специална конструкция за вертикално излитане и кацане; хеликоптер.

Грешни изписвания (4)

  • вертулет
  • виртолет
  • виртулет
  • въртолет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вер-то-лет
непълен член вер-то-ле-та
пълен член вер-то-ле-тът
мн.ч. вер-то-ле-ти
членувано вер-то-ле-ти-те
бройна форма вер-то-ле-та
звателна форма