ВЕРИЖЕН

Речник на българския език

верѝжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • верижин
  • вирижен
  • вирижин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ри-жен
непълен член ве-риж-ния
пълен член ве-риж-ни-ят
ж. р. ве-риж-на
членувано ве-риж-на-та
ср. р. ве-риж-но
членувано ве-риж-но-то
мн. ч. ве-риж-ни
членувано ве-риж-ни-те