ВЕРАНДА

Речник на българския език

вера̀нда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вера̀нди, ж. Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени.

Грешни изписвания (3)

  • верандъ
  • виранда
  • вирандъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ран-да
членувано ве-ран-да-та
мн.ч. ве-ран-ди
членувано ве-ран-ди-те
звателна форма