ВЕНЧАВКА

Речник на българския език

венча̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. венча̀вки, ж. Църковен обред при сключване на брак.
прил. венча̀лен, венча̀лна, венча̀лно, мн. венча̀лни. Венчален пръстен. Венчална рокля.

Грешни изписвания (7)

  • венчавкъ
  • венчафка
  • венчафкъ
  • винчавка
  • винчавкъ
  • винчафка
  • винчафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вен-чав-ка
членувано вен-чав-ка-та
мн.ч. вен-чав-ки
членувано вен-чав-ки-те
звателна форма