ВЕЛЕРЕЧИВ

Речник на българския език

велеречив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • велеречиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ле-ре-чив
непълен член ве-ле-ре-чи-вия
пълен член ве-ле-ре-чи-ви-ят
ж. р. ве-ле-ре-чи-ва
членувано ве-ле-ре-чи-ва-та
ср. р. ве-ле-ре-чи-во
членувано ве-ле-ре-чи-во-то
мн. ч. ве-ле-ре-чи-ви
членувано ве-ле-ре-чи-ви-те