ВАЗЕЛИН

Речник на българския език

вазелѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Мазно минерално вещество, което се употребява в козметиката и медицината.
прил. вазелѝнов, вазелѝнова, вазелѝново, мн. вазелѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • вазилин
  • възелин
  • възилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-зе-лин
непълен член ва-зе-ли-на
пълен член ва-зе-ли-нът
мн.ч. ва-зе-ли-ни
членувано ва-зе-ли-ни-те
бройна форма ва-зе-ли-на
звателна форма