ВАГОНЕН

Речник на българския език

ваго̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ваго̀н

Грешни изписвания (3)

  • вагонин
  • въгонен
  • въгонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ва-го-нен
непълен член ва-гон-ния
пълен член ва-гон-ни-ят
ж. р. ва-гон-на
членувано ва-гон-на-та
ср. р. ва-гон-но
членувано ва-гон-но-то
мн. ч. ва-гон-ни
членувано ва-гон-ни-те