БЮФЕТ

Речник на българския език

бюфѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бюфѐти, (два) бюфѐта, м.
1. Шкаф за трапезария, кухня.
2. Помещение с напитки и закуски в сграда на учреждение, в театър, гара и под.

Грешни изписвания (2)

  • бйофет
  • бйуфет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бю-фет
непълен член бю-фе-та
пълен член бю-фе-тът
мн.ч. бю-фе-ти
членувано бю-фе-ти-те
бройна форма бю-фе-та
звателна форма