БЪЧВЕН

Речник на българския език

бъчвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бъч-вен
непълен член бъч-ве-ния
пълен член бъч-ве-ни-ят
ж. р. бъч-ве-на
членувано бъч-ве-на-та
ср. р. бъч-ве-но
членувано бъч-ве-но-то
мн. ч. бъч-ве-ни
членувано бъч-ве-ни-те