БЪРКАЛКА

Речник на българския език

бърка̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бърка̀лки, ж.
1. Голяма лъжица за разбъркване на ястие по време на готвенето му.
2. Разг. Всяко нещо, което може да послужи за бъркане.

Грешни изписвания (3)

  • баркалка
  • баркалкъ
  • бъркалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-кал-ка
членувано бър-кал-ка-та
мн.ч. бър-кал-ки
членувано бър-кал-ки-те
звателна форма