БЪЛНУВАНЕ

Речник на българския език

бълну̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • балнуване
  • балнувани
  • балнувъне
  • балнувъни
  • бълнувани
  • бълнувъне
  • бълнувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъл-ну-ва-не
членувано бъл-ну-ва-не-то
мн.ч. бъл-ну-ва-ния
членувано бъл-ну-ва-ни-я-та