БЪЛГАРЩИНА

Речник на българския език

бъ̀лгарщина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Съвкупност от присъщите на българите черти, качества, добродетели.

Грешни изписвания (15)

  • българштена
  • българштенъ
  • българштина
  • българштинъ
  • българщена
  • българщенъ
  • българщинъ
  • бългърштена
  • бългърштенъ
  • бългърштина
  • бългърштинъ
  • бългърщена
  • бългърщенъ
  • бългърщина
  • бългърщинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъл-гар-щи-на
членувано бъл-гар-щи-на-та
мн.ч. бъл-гар-щи-ни
членувано бъл-гар-щи-ни-те
звателна форма