БЪЛБУКАНЕ

Речник на българския език

бълбу̀кане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • балбукане
  • балбукани
  • балбукъне
  • балбукъни
  • бълбукани
  • бълбукъне
  • бълбукъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъл-бу-ка-не
членувано бъл-бу-ка-не-то
мн.ч. бъл-бу-ка-ния
членувано бъл-бу-ка-ни-я-та