бъ̀клица — съществително име, женски род (тип 41)
Значение
мн. бъ̀клици, ж. Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на сватба, празник и под.
Грешни изписвания (3)
- бъклеца
- бъклецъ
- бъклицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | бък-ли-ца | |
---|---|---|
членувано | бък-ли-ца-та | |
мн.ч. | бък-ли-ци | |
членувано | бък-ли-ци-те | |
звателна форма | — |