БЪКЛИЦА

Речник на българския език

бъ̀клица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бъ̀клици, ж. Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на сватба, празник и под.

Грешни изписвания (3)

  • бъклеца
  • бъклецъ
  • бъклицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бък-ли-ца
членувано бък-ли-ца-та
мн.ч. бък-ли-ци
членувано бък-ли-ци-те
звателна форма