БЪЗ

Речник на българския език

бъз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

бъ̀зът, бъ̀за, мн. бъ̀зове, (два) бъ̀за, м.
1. Храст с перести листа и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина.
2. Бъзак.
прил. бъ̀зов, бъ̀зова, бъ̀зово, мн. бъ̀зови.



неизм.
Бъз ме — (те, го, я, ни, ви, ги) е. Разг. От кого/от какво. Страх ме е, страхувам се.

Грешни изписвания (1)

  • бъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъз
непълен член бъ-за
пълен член бъ-зът
мн.ч. бъ-зи
членувано бъ-зи-те
бройна форма бъ-за
звателна форма