БУШОН

Речник на българския език

бушо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бушо̀ни, (два) бушо̀на, м. Електрически предпазител от претоварване на инсталация.

Грешни изписвания (1)

  • бошон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-шон
непълен член бу-шо-на
пълен член бу-шо-нът
мн.ч. бу-шо-ни
членувано бу-шо-ни-те
бройна форма бу-шо-на
звателна форма —

Връзки