БУЧКА

Речник на българския език

1. бу̀чка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀чки, ж.
1. Малка буца.
2. Твърдо късче с определена форма. Бучка захар. Бучка лед.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бучкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. буч-ка
членувано буч-ка-та
мн.ч. буч-ки
членувано буч-ки-те
звателна форма —

2. бучка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бучка е производна форма на бучкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. бучка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бучка е производна форма на бучкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. бучка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бучка е производна форма на бучкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки