БУХТА

Речник на българския език

бу̀хта — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. бу̀хти, ж. Малък пържен тестен сладкиш, който, като се пържи, бухва.

Грешни изписвания (1)

бухтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		бух-та
ед.ч.	членувано	бух-та-та
мн.ч.		бух-ти
мн.ч.	членувано	бух-ти-те
звателна форма		—

Връзки

Вход