БУФЕРЕН

Речник на българския език

бу̀ферен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. бу̀фер

Грешни изписвания (3)

  • буферин
  • буфирен
  • буфирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бу-фе-рен
непълен член бу-фер-ния
пълен член бу-фер-ни-ят
ж. р. бу-фер-на
членувано бу-фер-на-та
ср. р. бу-фер-но
членувано бу-фер-но-то
мн. ч. бу-фер-ни
членувано бу-фер-ни-те