БУФЕР

Речник на българския език

бу̀фер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бу̀фери, (два) бу̀фера, м. Приспособление към вагон, предназначено да пружинира при удар и да намалява сътресението от блъскането на вагоните.
прил. бу̀ферен, бу̀ферна, бу̀ферно, мн. бу̀ферни.

Грешни изписвания (1)

  • буфир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-фер
непълен член бу-фе-ра
пълен член бу-фе-рът
мн.ч. бу-фе-ри
членувано бу-фе-ри-те
бройна форма бу-фе-ра
звателна форма