БУТЧЕ

Речник на българския език

бу̀тче — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. бут

Грешни изписвания (1)

  • бутчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бут-че
членувано бут-че-то
мн.ч. бут-че-та
членувано бут-че-та-та

Връзки