БУНТАРКА

Речник на българския език

бунта̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бунта̀рки, ж. Жена бунтар.

Грешни изписвания (3)

  • бонтарка
  • бонтаркъ
  • бунтаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бун-тар-ка
членувано бун-тар-ка-та
мн.ч. бун-тар-ки
членувано бун-тар-ки-те
звателна форма