БУМАЩИНА

Речник на българския език

бума̀щина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Пренебр. Формализъм в административната работа; канцеларщина, бюрокрация.

Грешни изписвания (15)

  • бомаштена
  • бомаштенъ
  • бомаштина
  • бомаштинъ
  • бомащена
  • бомащенъ
  • бомащина
  • бомащинъ
  • бумаштена
  • бумаштенъ
  • бумаштина
  • бумаштинъ
  • бумащена
  • бумащенъ
  • бумащинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ма-щи-на
членувано бу-ма-щи-на-та
мн.ч. бу-ма-щи-ни
членувано бу-ма-щи-ни-те
звателна форма