БРЪСНАЧ

Речник на българския език

бръсна̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бръсна̀чи, (два) бръсна̀ча, м. Специален остър нож за бръснене, какъвто обикн. използват бръснарите.

Грешни изписвания (1)

  • браснач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бръс-нач
непълен член бръс-на-ча
пълен член бръс-на-чът
мн.ч. бръс-на-чи
членувано бръс-на-чи-те
бройна форма бръс-на-ча
звателна форма