БРЪНЧИЦА

Речник на българския език

брънчица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брън-чи-ца
членувано брън-чи-ца-та
мн.ч. брън-чи-ци
членувано брън-чи-ци-те
звателна форма