БРЪМЧЕНЕ

Речник на българския език

бръмчѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • брамчене
  • брамчени
  • бръмчени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бръм-че-не
членувано бръм-че-не-то
мн.ч. бръм-че-ния
членувано бръм-че-ни-я-та