БРОНХИТ

Речник на българския език

бронхѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Възпаление на лигавицата на бронхите, придружено с кашлица и затруднено дишане.

Грешни изписвания (1)

  • брунхит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брон-хит
непълен член брон-хи-та
пълен член брон-хи-тът
мн.ч. брон-хи-ти
членувано брон-хи-ти-те
бройна форма брон-хи-та
звателна форма