БРОЙКА

Речник на българския език

1. бро̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бро̀йки, ж. Една единица от определено количество еднородни единици. Щатна бройка. Получаваш пет бройки от книгата безплатно.

Грешни изписвания (1)

  • бройкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брой-ка
членувано брой-ка-та
мн.ч. брой-ки
членувано брой-ки-те
звателна форма

2. бройка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бройка е производна форма на бройкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. бройка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бройка е производна форма на бройкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. бройка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бройка е производна форма на бройкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).