БРИЛЯНТИН

Речник на българския език

брилянтѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Крем или течност за коса, които ѝ придават блясък, лъскавина.

Грешни изписвания (3)

  • брелънтин
  • брелянтин
  • брилънтин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бри-лян-тин
непълен член бри-лян-ти-на
пълен член бри-лян-ти-нът
мн.ч. бри-лян-ти-ни
членувано бри-лян-ти-ни-те
бройна форма бри-лян-ти-на
звателна форма