БРАВУРЕН

Речник на българския език

браву̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бравурин
  • бръвурен
  • бръвурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бра-ву-рен
непълен член бра-вур-ния
пълен член бра-вур-ни-ят
ж. р. бра-вур-на
членувано бра-вур-на-та
ср. р. бра-вур-но
членувано бра-вур-но-то
мн. ч. бра-вур-ни
членувано бра-вур-ни-те