БОТУШ

Речник на българския език

боту̀ш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бутуш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-туш
непълен член бо-ту-ша
пълен член бо-ту-шът
мн.ч. бо-ту-ши
членувано бо-ту-ши-те
бройна форма бо-ту-ша
звателна форма