БОНУС

Речник на българския език

бо̀нус — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бонос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-нус
непълен член бо-ну-са
пълен член бо-ну-сът
мн.ч. бо-ну-си
членувано бо-ну-си-те
бройна форма бо-ну-са
звателна форма —

Връзки