БОЛТЧЕ

Речник на българския език

бо̀лтче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. болт

Грешни изписвания (1)

  • болтчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бол-т-че
членувано бол-т-че-то
мн.ч. бол-т-че-та
членувано бол-т-че-та-та