БОЛТ

Речник на българския език

болт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бо̀лтът, бо̀лта, мн. бо̀лтове, (два) бо̀лта, м. Къса метална пръчка с глава на единия край и с нарез за навиване на гайка на другия, която служи за свързване.
същ. умал. бо̀лтче, мн. бо̀лтчета, ср.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. болт
непълен член бол-та
пълен член бол-тът
мн.ч. бол-то-ве
членувано бол-то-ве-те
бройна форма бол-та
звателна форма —

Връзки