БОКСИТ

Речник на българския език

боксѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Плътна минерална маса, от която се получават алуминий, цимент и др.

Грешни изписвания (1)

  • буксит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бок-сит
непълен член бок-си-та
пълен член бок-си-тът
мн.ч. бок-си-ти
членувано бок-си-ти-те
бройна форма бок-си-та
звателна форма