БОКЛУЧЕ

Речник на българския език

боклуче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бок-лу-че
членувано бок-лу-че-то
мн.ч. бок-лу-че-та
членувано бок-лу-че-та-та