БОЖУРЧЕ

Речник на българския език

божурче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-жур-че
членувано бо-жур-че-то
мн.ч. бо-жур-че-та
членувано бо-жур-че-та-та